Експерименти със стълбите

Както може би знаете от предишни видеа, имаме известни терзания по въпроса с достъпа до полуетажа, което наложи доста експерименти със стълбите. Всичко започна още по време на проектирането на къщата, когато въпреки протестите на архитекткаа ни, решихме да не заделяме(губим) твърде много място за стълба. Бяхме си харесали стълби от тип „пачи крак“, които за България за екзотика, но навън изглежда често се използват.

Стълба от тип "пачи крак"
Стълба от тип „пачи крак“

На теория всичко беше перфектно, но на практика усмивката на девойката от снимката по-горе се оказа измамна. Oще повече като се има предвид, че е с токчета. Проблемите са няколко. Първо, качването е изненадващо лесно въпреки почти 70 градусовия наклон. За сметка на това обаче, не можеш да носиш нищо по-обемисто в рацете си, понеже то просто опира в стълбата. Второ, при слизане прасеца ти опира в горното стъпало, понеже реално стъпалото стърчи само 15-тина сантиметра. Трето, много е интересен момента в който ти се наложи да спреш по средата на стълбата, за да си поговориш с някого, докато единия ти крак виси във въдуха. Иначе основния „проблем“, който хората обикновено виждат е, че всеки път трабва да започваш изкачването или слизането с един и същи крак, но всъщност с това много лесно се свиква.

И така първият вариант на стълбата беше подобен на снимката с девойката от по-горе. Той просъществува до момента в който започнахме да качваме каменната вата на полуетажа и тогава се видя, че няма да го бъде. При него имаше 14 стъпала, на разстояние 19см едно от друго. Всяко стъпало беше с полезна използваема ширина при слизане от 15см, а наклона на стълбата беше 67.5 градуса.

Експерименти със стълбите – втори опит

Вита наклонена стълба
Вита наклонена стълба

Много интересна идея за стълба, която се събира на един квадратен метър. Това пространство е съеизмиримо с това което ние сме заделили – при нас е 1м на 1.20м. Този път се изхитрихме и първо направихме модел на стълбата, като използвахме сезал за да очертаем стъпалата. Повече детайли във видеото, понеже нямаме много снимки. Накратко, оказа се, че пресмятането на размерите на стъпалата ще е доста трудно. На всичкото отгоре за да може полезната площ да е пак около 15см, разстоянието между стъпалата ще трябва да е 22-23см. Т.е. стълбището щеше да е ефектно, но с нищо нямаше да е по-удобно от предния вариант, поради което отпадна сравнително бързо.

Експерименти със стълбите – трети (и надяваме се последен) опит

Идеен проект на нашата стълба
Идеен проект на нашата стълба

Какво виждате, върнахме се към първоначалната идея за стълба от тип „пачи крак“, но с няколко подобрения. Разчупихме стълбата на три по-малки стълбички, които пък са свързани чрез две площадки. За да стане това, трябва да променим мястото на което стълбата ще излиза на втория етаж. За сметка на това вече можем да свалим наклона на стълбата на 60 градуса, което е огромна разлика. Освен това при този вариант имаме възможност да сложим 16 стъпала, разстоянието между стъпалата става малко над 17см, а полезната част на стъпалата става 20см. От двете площадки пък произлизат други две подобрения. Първо човек може да спре на площадката за да си поговори с някого, без единия му крак да виси във въздуха. Ако пък носиш нещо пред себе си с протегнати ръце, нещото не подпира в стълбата, понеже се пада над площадката.

Опитна постановка с OSB
Опитна постановка с OSB

Последваха няколко опитни постановки първо с греди, а после и с OSB, които се оказаха доста обнадеждаващи. Като цяло сме на мнение, че сме намерили най-добрия възможен вариант и няма нужда от повече експерименти със стълбите.

Експерименти със стълбите
Експерименти със стълбите